Библия — Нов завет [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Библия — Нов завет [bg]». Краткое содержание книги:
23. и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24. След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25. Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26. Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27. Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.
28. Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29. И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30. а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
31. Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
32. Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33. Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34. Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35. И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
36. Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38. и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40. Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41. Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият — петдесет;
42. но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43. Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45. Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46. Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48. Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49. И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50. А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
ГЛАВА 8.
1. След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
2. и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3. и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
4. А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
5. излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
6. а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
7. други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
8. а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
9. А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
10. Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
11. Тая притча значи: семето е словото Божие;
12. а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
13. а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;